Белоградчишки скали

Белоградчишките скали са  едно от чудесата на България. Представляват скални форми в Западния Предбалкан, около  град Белоградчик и селата Боровица, Чифлик и Праужда в област Видин и село Белотинци, област Монтана.  Изваяни от природата в продължение на милиони години, най-известните скали се разделят на 3 части - Фалковкса, Централна и Збеговска. До скалите може да стигнете като се отбиете от първокласния път малко преди Белоградчик или като продължите по него и преминете през града. 

Белоградчишките скали образуват ивица с приблизителна дължина 30км. и ширина от 3 км до 5 км. На места тяхната височина достига 200 метра. Сред най-интересните скални форми са тези, на които хората са дали имена, поради приликите им с действителни хора, животни и предмети - Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката, Адам и Ева, Велкова глава, Кукувицата и др.

За почти всяка фигура хората са измислили легенда. Други фигури пък носят имената си заради звуците, които издават при вятър – като Кукувицата, която „кука“.

Най-популярни са легендите за Конника, Монасите и Мадоната с детето, както и за Момин камък. Преди много векове тук сред скалите имало девически манастир, където служела на Бога красивата монахиня Витания. Тя се влюбила в римлянина Антонио и от тяхната любов се родило дете. Монасите се събрали, за да осъдят грешницата, но в този момент по пътя се задал самият Антонио. Яхнал коня си, той бързал, за да спаси любимата и детето си. Внезапно гръм поразил и вкаменил всички и така се получила цяла група от каменни фигури – Конника, Монасите и Мадоната с детето.

Сред гънките на Белоградчишките скали древните римляни построили укрепление, което било използвано по-късни и от българи, и от турци – Белоградчишката крепост.

Върху необикновените скални образувания можете да видите естествени бонсаи. Това са борове-столетници, които растат по върховете на скалите. Въпреки че са на повече от 200-300 години, те са много малки. Причината е недостигът на влага и  хранителни вещества.